НАСТЪ̀ПЯНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от настъпям1 и от настъпям се; настъпване1, застъпване.

НАСТЪ̀ПЯНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от настъпям2; настъпване3, наставане1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)