НАСЪ̀ДЯ̀ нареч. Остар. и диал. Навсякъде. В тая книжица не употребих насъдя свое правописание по две причини. Н. Геров, НД, 1. И цветът трендафел със мъки са сбира, / затова са търси почти насъдя. Л. Каравелов, Съч. I, 143. Твоите момчета, както са сговорни и каквито са добри и послушни, трябваше сега сè тие да припкат насъдя и сичко тие да вършат. Т. Влайков, Съч. II, 78. Па стана Велчо на бирник, / бегликът Велчо да бере. / Насъдя обра бегликът, / току остало, остало / на Стояновото село / и там си Велчо отиде. Нар. пес., СбНУ XLVI, 165.
— Други форми: н а в с ъ̀ д е, н а с ъ̀ д è, н а с ъ̀ д у̀.