НАСЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; насèя, -èеш, мин. св. нася̀х и насèях, прич. мин. св. деят. нася̀л, -а, -о, мн. насèли и насèял, прич. мин страд. нася̀т, -а, -о, мн. насèти и насèян, св., прех. Разг. 1. Сея, засявам изцяло, докрай или определено количество, колкото трябва жито, семена и под.; посявам. — Ще си насеем магданоз, домати... — И тикви — вметна оживено Алекси. Сп. Йончев, СбСт, 150.

2. Сея, засявам определено пространство, земна площ изцяло, докрай или колкото трябва; посявам. — Като прежънем, ще дигнем с Райко ралата — и той погледна весело Радкиното момче, — ще ги [нивите] угарясаме, ще ги насеем и на лято пак заедно ще ги жънем. Обща нива. Ил. Волен, МДС, 45. Обр. Война позорна, война проклета!... / Рано ти наште мирни полета / с гроби насея, / с кърви окваси. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 79. насявам се, насея се страд. Тази нива трябва да се насее преди другите. насявам си, насея си възвр. Насях си разнообразни цветя тази година.

НАСЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; насèя, -èеш, мин. св. нася̀х и насèях, прич. мин. св. деят. нася̀л, -а, -о, мн. насèли и насèял, прич. мин. страд. нася̀т, -а, -о, мн. насèти и насèян, св., прех. Сея, пресявам определено количество от нещо или колкото е необходимо. Насяхме цяла тава брашно, ще стигне за няколко питки. насявам се, насея се страд. Утре ще забъркваме бетон, трябва да се насее много пясък.


Източник: Речник на българския език (онлайн)