НАТРЀПВАМ, -аш, несв.; натрèпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Разг. Трепя, убивам, утрепвам голям брой или колкото трябва (обикн. животни). Вчера ловците натрепаха сума ти зайци. Δ Натрепахме цял куп мухи.
2. Диал. Набивам, напердашвам някого. Натрепи го хубаво, та да запомни кога е крал. натрепвам се, натрепя се страд.