НАТУРАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Изк. Течение в литературата и изкуството, оформило се през последната трета на ХIХ в., което се стреми към обективно, точно и безпристрастно възпроизвеждане на наблюдаваната действителност. „В работата на африканския скулптор аз виждам една особена вярност спрямо природата. Ние повече я копираме,.. Затова Европа създаде натурализма — африканецът няма да го приеме никога.“ Ал. Гетман и др., СБ, 368. Символизмът бил, според Ив. Радославов, „оздравителна реакция“ срещу натурализма и реализма. В. Йосифов, Избр. тв I, 23. // Възпроизвеждане на явленията от живота извън тяхното идейно социално-философско осмисляне, художествено обобщение и оценка, насочване на вниманието към отрицателните факти на живота, към отблъскващото, скучното и пошлото в бита, често предавано с излишни подробности и с пристрастие към изобразяване физиологията на човека. Понякога в стремежа да се създаде правдива реалистична обстановка се стигало дори до натурализъм. Лит. Х кл, 115.
2. Филос. Философско направление, възглед за света, според който природата е единствен, универсален принцип за обяснение на света, а развитието на обществото се определя от природни фактори — климатични условия, географска среда, биологични и расови особености на хората и т. н.