НАТУ̀РГУВАМ, -аш, несв.; нату̀ргам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Натурям1; натурвам1, натургвам. натургувам се, натургам се страд. Кога сичките [червейчета] са собудят.., натургуват са отгоре им по малко пресен лист. 3. Княжески, ПРШ (превод), 71.


Източник: Речник на българския език (онлайн)