НАТУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Изк. Който се отнася до натура (в З знач.). Филипов все още търси реализация на масовите сцени с тяхната натурна сила и непосредствена емоционална експресивност. Л. Тенев, Съвр., 1975, кн. 2, 164. В този смисъл биха могли положително да бъдат оценени .. както вмъкването на натурни снимки в телевизионния спектакъл .. на пиесата „Вампир“ от А. Страшимиров, така и използуването на живия разказ на свидетели. НК, 1970, бр. 52, 7.