НАХВА̀ЩАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нахващам и от нахващам се.

НАХВА̀ЩАНЕ2, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от нахващам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)