НАХВЪ̀РГВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нахвъргвам и от нахвъргвам се; нахвърляне, нафърляне.

— Друга форма: н а в ъ̀ р г в а н е.


Източник: Речник на българския език (онлайн)