НАХВЪ̀РЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от нахвърлям и от нахвърлям се. Едвам сега разбирам смисъла на нахвърлянето му. Искаше да обърка бекаса. Й. Йовков (превод) 3, бр. 5423, ХIХ. — Престанете да ругаете човека. — Действително, той не заслужава такова нахвърляне — каза и ветеринарът. Н. Попфилипов, РЛ, 161.
— Други (остар. и диал.) форми: н а ф ъ̀ р л я н е и н а в ъ̀ р л я н е.