НАХЀНДРЯМ, -яш, несв.; нахèндря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Грубо. Поставям някого, правя или ставам причина някой да попадне на неудобно място или в неудобно, неприятно, тежко положение; насаждам, натрисам, нахаквам. нахендрям се, нахендря се страд.

НАХЀНДРЯМ СЕ несв.; нахèндря се св., непрех. Разг. Грубо. 1. Поставям се, попадам на неудобно място или в неудобно, неприятно, тежко положение; насаждам се, натрисам се, нахаквам се. „Какво пък, да изучават радара другите..“ — подхвърли старшината на новия командир, а онзи го сряза: „Нахендрих се с тебе, старшина. Един оператор по-малко.“ Р. Сугарев, СС, 64.

2. Диал. Наканвам се, натутвам се (Н. Геров, РБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)