НА̀ХЛУП нареч. Диал. С лицето надолу, по корем, по очи; ничком. Болният ляга нахлуп, с лицето кам земята, на прага на къщните врата. Н. Геров, РБЯ III, 242.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)