НАЧАВАЛЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от начавалявам и от начавалявам се; начоголяване, начоваляне, начовалване, начоколване, начоколяване.
— Друга форма: н а ч о в а л я̀ в а н е.
