НАЧА̀КВАМ, -аш, несв.; нача̀кам, -аш, св., прех. Диал. 1. Причаквам, пресрещам някого или нещо. И едно доближил до нея, се пущила на него змията, .., а пък юнакот йе начакал со мечот и я пробол прао в сръце. Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 206. Засвирия деветгласни свирки, / затупаа до девет тупана. / Кога беа през тесни клисури, / начака ги Айдар арамия, / си сватове под калъч йе турил. Нар. пес., СбНУ VIII, 76.
2. Изчакам, почакам. Белким ке му начакам некой дож [дъжд] и тогай копай. СбНУ ХI, 129. начаквам се, начакам се страд.