НАЧЀКВАМ, -аш, несв.; начèкам, -аш и начèкна, -еш, прич. мин. страд. начèкнат, св., прех. Диал. 1. Накърнявам целостта на нещо, като отчупвам, откъсвам, отхапвам малка част от него; зачеквам2. Начеквам баницата. Δ Начекнах хляба. // Разбивам, разчупвам. Аман, светийо, ти се молам, речи му на детето да го начека камено, оти .. кай слегуа, та ако падне на нас, сите в земи ке не натера. СбНУ III, 182.
2. Нацеждам, набирам1, събирам капка по капка. И си [Бояна] ватила [хватила] люти змии, / .. / И превърлила на зелен явор, / явор ми цутел, ядот ми капел; / и начекала [яд] во зелен вилджан [филджан]. Нар. пес., СбБрМ, 364. начеквам се, начекам се и начекна се страд.