НАЧЕРВЕНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; начервеня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Начервявам. начервенявам се, начервеня се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧЕРВЕНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; начервенèя, -èеш, мин. св. начервеня̀х, прич. мин. св. деят. начервеня̀л, -а, -о, мн. начервенèли, св., непрех. Диал. Почервенявам, зачервявам се1, зачервенявам, зачервенявам се1, зачервявам2. — Защо не отваряш? — ревна насреща ѝ старшията, начервенял като рак от горещината. Ст. Даскалов, ЕС, 96.