НАЧЀСВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от начесвам1 и от начесвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЧЀСВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от начесвам2 и от начесвам се; вчесване, сресване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)