НАЧИНА̀ВАМ, -аш, несв.; начèна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин страд. начèнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; захващам1, начевам, наченвам, начвам, начнувам, наченувам, начинам, начинувам, нач- навам. Във втората половина IV-го века, когато начинава нашата настояща история, на юг от уните .. владели, .., народ именем алане. Г. Кръстевич, ИБ, 34. Не токмо е дело благочестиво, .., от Бога да начинаваме сяка работа, .., ами и на живота наш е много полезно. Р. Попович, Х, 111. начинавам се, начена се страд.
НАЧИНА̀ВАМ СЕ несв.; начèна се св., непрех. Остар. и диал. Започвам се, започвам1; захващам се, начевам се, наченвам се, начвам се, начнувам се, наченувам се, начинам се, начинувам се, начнавам се.