НАЧОВА̀ЛВАМ, -аш, несв.; начова̀ля̀, начова̀лѝш, мин. св. начова̀лѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Натрупвам, струпвам много неща накуп (Н. Геров, РБЯ).
2. Само мн. и З л. ед. Начоколявам; начовалям, начоколвам, начоголявам, начовалвам се.
3. Прен. Обхващам, налягам някого. Подир среднощ аз се отстраних и отидох в стаичката си да си легна. Тогаз ме начовали пак немирното спане и бълнуване.Св. Миларов, СЦТ, 33-34. начовалвам се, начоваля се страд.
НАЧОВА̀ЛВАМ СЕ несв.; начова̀ля̀ се св., непрех. Остар. и диал. Само мн. и З л. ед. Начоколявам се; начовалям се, начоколвам се, начоголявам се, начовалвам.
— Друга форма: н а ч а в а̀ л в а м.