НАЧОВА̀ЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от начовалям и от начовалям се; начоколяване, начовалване, начоголяване, начоколване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: н а ч а в а̀ л я н е.
