НАШЍТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нашия като прил. Диал. Който е с шевици, орнаменти, бродерия; бродиран. Останали по местата си само хората. Едри мъже, с широки плещи,.. И стройни капанки с накичени бръчници, стегнати елеци и ризи с широки нашити ръкави. Н. Каралиева, ЗБ, 5. Хубостта на лицето ѝ, блясъкът на черните ѝ очи затъмнили светлината на свещите,.. и нашитите църковни одежди и други неща с драгоценни камъни! Ст. Ботьов, К (превод), 57.


Източник: Речник на българския език (онлайн)