НАШУ̀ШВАМ, аш, несв.; нашу̀шна -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нашу̀шнат, св., прех. Рядко. Неодобр. Казвам нещо тихо или тайно, така че да чуят малко хора; подшушвам, шушукам. нашушвам се, нашушна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)