НАЯ̀КВАНЕ ср. Отгл. същ. от наяквам; заякване, усилване, засилване, укрепване. Тялото на рибата е съставено от мек хрущял,..; затова и тялото на рибата не подлежи на лесно наякване. Ч, 1875, бр. 10, 478-479.

— Друга (остар.) форма: н а я̀ г к в а н е.


Източник: Речник на българския език (онлайн)