НЕ-, под ударение понякога ня-. Представка, която, присъединена към имена, причастия, глаголи и наречия (направо или заедно с наставки), образува: 1. Отвлечени съществителни със значение: липса, отсъствие на признака или действието, означени от основата, напр.: н е в я р а, н е с г о д а, н е д о в е р и е, н е в н и м а н и е, н е у с п е х, н е щ а с т и е и под.
2. Съществителни за лица със значение: лице, което няма качеството, професията и под., означени от основата, напр.: н е с п е ц и а л и с т, н е п р и я т е л, н е ж и т е л и др.
3. Прилагателни и причастия със значение: а) Който няма или не се характеризира с признака, проявата, означени от основата, напр.: н е г р а м о т е н, н е г о д е н, н е ч и с т, н е у д о б е н, н е с в ъ р ш е н, н е с р е с а н, н е у б и т, н е в ъ з п и т а н, н е д и п л о м и р а н, н е с р и ч к о в, н е т а к т и ч е н, н е т р у д о в, н е щ а т е н и др. б) Който не може да бъде подложен на действието, проявата от основата, при който не може да се осъществи, приложи това действие, тази проява, напр.: н е и з л е ч и м, н е д е л и м, н е р ъ ж д а е м, н е с м и л а е м, н е у г а с и м, н е у д ъ р ж и м, н е в ъ о б р а з и м, н е у м о р е н и др. в) Който не върши, не осъществява (не е свършил, осъществил) действието, означено от основата, напр.: н е с п и р е н, н е у в я х в а щ, н е с е к в а щ, н е в л я з ъ л, н е с е д н а л и под.
4. (Обикн. с удар.). Прилагателни и наречия, означаващи частична липса, непълнота, недостатъчна проява на признака, изразен от основата, напр.: н е г о л я м, н е л о ш, н е в и с о к, н е р я д ъ к, н е д а л е к о, н е д о б р е, н е м а л к о, н е в и н а г и, н е о т д а в н а и под.
5. (Обикн. с удар. с форма ня̀-). Неопределителни местоимения и местоименни наречия, напр. н я к о й, н я к а к ъ в, н я к о л к о, н я к ъ д е, н я к о г а, н я к а к, н е щ о, н е к о л ц и н а и др.