НЀБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Анат. Който се отнася до небцето, до небе2; небцов. Тялото на опашатите земноводни е голо, източено и завършва с опашка.. Зъби носят горните и долните челюсти, а съшо така и небните кости. Л. Христов, З, 41-42. Небните зъби [на тритоните] са разположени в напречни дъги. Л. Христов, З, 49.
2. Езикозн. За звук на езика — който се образува, учленява върху небцето. Най-общо лабиалните съгласни се характеризират с ниски честоти на шума, алвеолните с високи, а небните и веларните — със средни честоти. ГСБКЕ I, 115. Старобългарските съгласни букви и звукове в старите ръкописи, .., могат да се разделят на четири разреда: на устни: б, в, п, ф, м, .. и на небни: л, н и р. СбС, 185.
◊ Небна завеска. Анат. Задна част на мекото небце, която се спуска леко надолу; небцова завеска, небцово платно. При тези преглеждания често на болния му се подига да блюва, .. тогава небната завеска, тъй също и глътката се подигат нагоре, от което по-добре можем да прегледаме гърлото. Здрав., 1886, бр. 7, 53. Небно езиче. Рядко. Меко небце; увула. Устата при прилепнали устни представлява кухина, заградена от шест стени. .. Част от мекото небце, небното езиче (увулата), .. и основата на езика образуват задната страна. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 26-27.