НЕБЕТЧИЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар. и диал. Дежурство, ред. По едно определено време учителите вардят дежурство или небетчилък. Ч, 1871, бр. 15, 464.

— От тур. nöbetçilik.


Източник: Речник на българския език (онлайн)