НЕВДАДЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. 1. Неотстъпчив, упорит. Убеждения напредничави и дълбоки, характер невдадлив, твърд до упоритост. Холски е ценен като деятел, колкото и като човек. Ив. Вазов, Съч. Х, 44.
2. Прен. Неподатлив, устойчив. Бих говорил за българския език, сладък в песнята на народа, но суров, невдадлив, упорит често под перото на писателя и стихотвореца. Ив. Вазов, ПЮ, 35.