НЕВЀРА, мн. няма, ж. Индив. Поет. Неверие, недоверие. Обкръжават вредом Батемберг с невера. В. Марковски, ПЗ, 362. Неверата събаря и въздига. / Изстенва разум от лъжи раздран. В. Марковски, СМ, 89.
