НЕВЀСТИЦА1 ж. Умал. гальов. от невяста (невеста); булчица1. — Бедната Елка, хубавата невестица, на какво е заприличала! Елин Пелин, Съч. III, 73. На завоя се показа сухолика млада жена, яхнала муле, и чернобрад, потурлив мъж,.. — Видя ли го?.. — По-лани той яздеше, а невестицата му се петлаеше след него. Н. Хайтов, ПП, 140. Се пофали младоженец / во дружина оженени: / — Я си имам невестица / како горска яребица. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 26.
НЕВЀСТИЦА2 ж. Диал. Невестулка, байнова булчица; невестка, царева невяста (невеста), царева невестулка. Да убиеш царе'а невестулка (невестица) било грехота. СбНУКШ, 264.
НЕВЀСТИЦА3 ж. Диал. Калинка1; калинка-малинка, божа кравица, господьова момичка, даскалче2, кукумара2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.