НЕВЯ̀Н, мн. невя̀ни и невèни, м. Невен. Много обичаше цветята Ленковата майка.. Чистеше грижливо нежните латинки, разрохкваше пръстта около шибоите и невяна, .., чистеше листенцата на розите. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 202. Босилко Радойкин, най-личен загорец,/ допратил е китени свати:/ Петкани невян и огърлица бисер, -/ а майци ѝ похти с позлати. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49.