НЕДОИЗБЀЛВАМ1, -аш, несв.; недоизбèля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Не избелвам нещо докрай; недобелвам1. Недоизбелва кърпите и затова се захабяват. недоизбелвам се, недоизбеля се страд.
НЕДОИЗБЀЛВАМ2, -аш, несв.; недоизбèля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Не обелвам, не избелвам нещо докрай; недобелвам2. Недоизбели ябълката, хвърли я в чинията и изтича да отвори вратата. недоизбелвам се, недоизбеля се страд.