НЕДОИЗЖИВЯ̀Н, -а, -о, мн. недоизживèни, прил. Който не е изживян напълно, докрай. Но той не можеше и не искаше да забрави топлия вятър и всичко онова недоизказано и недоизживяно, което имаше в онези две нощи. Н. Антонов, ВОМ, 50. И като помисли за сина си, спомни си за Кракра. Пак я обхвана чувството за нещо недоизживяно и недоизречено, доиска ѝ се да чуе други думи, не тия що казваше боляринът. А. Дончев, СВС, 180.