НЕЕДНОКРА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се извършва, става повече от един път; многократен. Нееднократните опити да се пренесе лозата .. в тропическа Африка са били безуспешни — термитите напълно унищожавали лозята. Л. Мелнишки, С, 12. Нееднократните ми молби за преразглеждане на решението останаха без последствие.