НЕЕТЍЧНО. Книж. 1. Нареч. от неетичен. Държи се с хората неетично.

2. Обикн. с гл. с ъ м, и з г л е ж д а, в и ж д а м и с е и под. Означава, че нещо не съответствува на изискванията на етиката. Останах по риза, което за виетнамския добър тон не е неетично. Ал. Гетман. ВС, 140.


Източник: Речник на българския език (онлайн)