НЕЗЛОБЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от незлобив; беззлобие, незлобливост. Понеже животът надлежи в беди и безпокойствия, моли ся всегда на бога с истинната вяра и незлобивост. Р. Блъсков, ТПД (превод), 13.
