НЕЗНА̀ЕН, -а̀йна, -а̀йно, мн. -а̀йни, прил. Поет. 1. Който не се знае, не е известен, познат; неизвестен, непознат. Заобиколиха я знайни и незнайни лели, чичовци, братовчеди — все суетни бъбривци и лицемерни доброжелатели. Д. Талев, СК, 146. Наоколо нямаше хора. Навярно влакът ги беше прибрал и понесъл към незнайните спирки и гари. С. Северняк, ИРЕ, 125. Народът се върна от бойното поле с празна душа. В гроба на незнайния воин лежи и идеала на живите. К. Петканов, В, 23-24. Някакъв незнаен недъг гризеше здравето на това нежно и мило дете. Елин Пелин, Съч. III, 23-24. Старецът Гедеон си отиде тъй, както бе дошъл — по незнайни пътища. П. Константинов, ПИГ, 41.
2. Като същ. незнайното ср. Нещо, което не е известно, познато на хората; неизвестното. Като съзна това в тази лунна нощ пред незнайното и смъртта, Варвара почувствува, че този мъж бе самотен и измъчен от противоречия като нея. Д. Димов, Т, 578. Дружно, братя! С труд и книга/ и незнайното се стига. Ст. Чилингиров, СБД, 34. незнайно ср. Остар. Неизвестно, непознато място. Стените вълшебно кората си смъкват/ и пак зографийте се стари явяват,/ на темпло светийте, кат живи изпъкват,/.. Тогава, при туй превръщение тайно,/ ../ явяват се гости без шум, от незнайно. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 101. В миг из незнайно над него се свиха/ рой самодиви и танец извиха. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 170.