НЕИЗМЕНЯ̀ЕМО. Остар. Нареч. от неизменяем; неизменно, неизменимо. „Ако и да изчезва, той [човекът] накрай пред нашите очи обаче, не ся изгубва съвсем,.., като трае вечно и неизменяемо.“ Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 214.
