НЕИЗПАРЯ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. За вещество, течност — който не може да се изпарява; неизпарим. Хипотезата на Авогадро остава чужда на времето и за това, че Авогадро я прилага и за неизпаряемите вещества. Б. Илиева, КХСН, 77.
