НЕИЗПУ̀ШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цигара, пура и под. — който не е изпушен изцяло, докрай; недоизпушен. Христофор смаза в пепелника неизпушената цигара. Б. Болгар, Б, 99.
2. За цигара, пура и под. — който е останал от кутия, пакет и под. Пуших много — от цяла кутия ми останаха само две неизпушени цигари.