НЕИЗПЯ̀Н, -а, -о, мн. -и и неизпèни, прил. Поет. За песен и под. — който не е изпян; неизпят. Някогашна неизпяна песен. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 151. Дето и да ида -/ сè си ти при мен -/ песен неизпяна,/ плам неизгасен. Ц. Церковски, Съч. I, 124.