НЕИЗУ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е изучен; неучен. ● И з у ч е н-н е и з у ч е н. Разг. Косите побелели-непобелели, децата облечени-необлечени, изучени-неизучени — той не се отчайваше. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66.
2. Който не е подложен на изучаване, проучване, изследване; непроучен, неизследван. Неизучена проблематика.