НЕИЗЦЕРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Неизлечим, нелечим. – Щом и твойта майка е в положение, няма да ме е срам за мойта. – Че това не се смята за болест. А пък аз се бях уплашил, че мама е заболяла от лоша, неизцерима болест. К. Петканов, ДЧ, 208. Гражданската санитарна дирекция е разпоредила, щото Карловският монастир да бъде приспособен за приют на неизцеримите умопобъркани. Бълг., 1902, бр. 451, 4. Неизцерими рани.