НЀЙЗЕ лич. местоим. Диал. Ней, на нея, ѝ. Откако превземе от подавающата даровете сваткя всекоя от поменатите жени принадлежащия нейзе дар, подава го на всекоя от наседналите на търпезата гостенки-сватбарки. СбНУКШ ч. III, 75. Иди ми, иди Янин девер, / иди ми викни Янина майка / .. / Отиде бърго нейзе я каза. Нар. пес., СбБрМ, 361.
— Други форми: н è й д з е и н è з е.