НЕКРАСЍВО. 1. Нареч. от некрасив. Есперанца седна в кревата. Косите ѝ се разпиляха некрасиво над челото, окръжиха като тъмна рамка дългото ѝ лице. Б. Йосифова, БЧМ, 130. — В тоя град има един човек, когото не желаех да срещна .. Един човек, който навремето постъпи некрасиво с мен, а след това с късна дата се сети да ме гони. Б. Райнов, НН, 322.
2. Обикн. с гл. с ъ м, и з г л е ж д а, в и ж д а м и с е, с т а в а и под. а) Означава, че някъде е неприветливо, неестетично. Огледах стаята и осъзнах, че наоколо беше некрасиво, разхвърляно и неуютно.
б) Означава, че резултатът от някаква постъпка, действие е осъдителен с оглед на нравствените норми. Да говори човек добри неща за себе си е нескромно и некрасиво. Т. Данаилов, РВ, 2. Некрасиво е да се говори за човек зад гърба му.