НЕКРОМА̀НТИЯ ж. Книж. Мнимо изкуство да се викат духове на мъртви за отгатване на миналото и бъдещето на хората; спиритизъм. В 1463 год. в Дижон била пред народът изгорена една книга, която заключавала, според уверението на летописите, описание на средствата как да ся извика дяволът и другите тайни на некромантията. БКн, 1860, април, кн. 1, 245-246.
— От гр. νεκρός 'мъртъв' + μαντεία 'гадание'.