НЕЛОЯ̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който не е лоялен в поведението си, действията си; некоректен, непочтен, нечестен. Приятният мелодраматичен глас на незнайния шпикер каза дословно следното: — Не изпадайте в отчаяние! Пазете се от мрачни и опасни мисли, които могат да ви направят нелоялни граждани! Св. Минков, Избр. пр, 269.
2. За проява, постъпка и др. — в който няма лоялност, коректност; некоректен, непочтен, нечестен. Още при първите му думи писателите бързо извадиха от джобовете си бележници. — Така не може! Не може тримата да записваме. Това се казва нелоялна конкуренция. П. Вежинов, ЗЧР, 193. Влахов каза, че в този отказ той вижда един знак на недоволство и на протест против неговата опозиция, която Сандански смята, може би, за нелоялна. РД, 1909, бр. 30, 3. Нелоялно поведение.