НЕМЀРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е мерен, измерен, премерен. Около тия зидове бяха нашите игри .., които насищаха душите ни с необясними трепети и караха очите ни да гледат остро към пор- тичката, от която можеше да се подаде някоя немерена вършина, да обрули ушите ни или да ни пререже отзад със сурова ярост. З. Сребров, Избр. разк., 135. Славно е топчето наше! Наперено, / гиздаво — чудо е бре!/ Тежко е пък като злато немерено. К. Христов, ПП II, 63.
2. Литер. За реч — който е без ритмична стъпка, който не е стихотворен; прозаичен. Дебелянов рядко пишеше в немерена реч. Сякаш беше усвоил гениалната мисъл на Гьоте, че няма по-добра школа за художествената проза от строгата работа над стиховете. Н. Лилиев, Съч. III, 45.