НЕНАКА̀ЗАНО. Нареч. от ненаказан; без наказание. Тие изпокрадоха и покъщнината на селяните .. и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 13, 334.


Източник: Речник на българския език (онлайн)