НЕОЗО̀Й м. Геол. Неозойска ера. Още към края на кредата и особено през неозоя е станало продължително издигане на сушата, която постепенно се увеличавала. Гр. Николаев, и др., ОГ, 175-176.

— От гр. νέος 'нов' + ζωῄ 'живот'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)