НЕОКАНТИА̀НСТВО ср. Филос. Философско течение, възникнало през втората половина на ХIХ в., което се стреми да възроди философията на Кант, според която съдържанието на познанието идва от опита, а формата му — от съзнанието. Стамболийски се формира мирогледно през първото десетилетие на XX в. като студент в Германия под въздействието на три философски учения: социалдарвинизма, неокантианството и марксизма. Л. Спасов, ПНБИ III, 15.
— Рус. неокантианство.